ВАС: Погасен по давност кредит, който длъжникът изрично отказва да плати, се заличава от ЦКР

Върховният административен съд (ВАС) наложи на колекторска фирма да прекрати съхранението на данните на длъжник, чието задължение е погасено по давност и който отказва да плати доброволно, и да прекрати подаването на информация за този кредит в Централния кредитен регистър (ЦКР) на Българската народна банка. Решението на ВАС е окончателно и представлява интерес, не само защото има разногласия относно отписването на погасени по давност задължения от ЦКР, но и защото, за разлика от други актове, съдебните решения в него водят предимно защитата на личните данни.

Казусът, върху който ВАС направи решението си, включва гражданин, който през 2009 година взе потребителски кредит, който банката цедира на колекторска фирма. През периода от 2011 до 2019 година се водеше изпълнително дело срещу него, което вече е приключило.

През 2022 година кредитополучателят подаде молба до колекторската фирма, в която оспорва, че вземанията за основния дълг и лихвите са погасени по давност, и поиска те да бъдат отписани, както и да се прекрати подаването на информация към ЦКР.

В отговор, фирмата потвърди, че вземането е погасено по давност, но заяви, че самото задължение не е погасено и продължава да съществува като естествено задължение, при това само възможността за негово принудително изпълнение. Фирмата за събиране на вземания добави, че съгласно Наредбата за ЦКР те са задължени да подават информация за всички кредити до крайното им погасяване. Също така, гражданинът е приканен да реши доброволно спора извън съда.

Поради тези обстоятелства, гражданинът подаде заявление до колекторската фирма, в което се позова на Общия регламент за защита на данните и заявява, че няма да плати доброволно и оттегля съгласието си за обработване на личните му данни. В заявлението си той поиска фирмата да прекрати обработването на неговите лични данни и да ги изтрие от системите си, както и да прекрати да ги подава в ЦКР, където също да бъдат изтрити.

Фирмата отказа да изтрие личните данни на гражданина, твърдейки, че обработването им е необходимо за управление и събиране на вземането до неговото погасяване. Те посочиха, че въпреки погасената давност, възможността за извънсъдебно събиране е легитимен интерес съгласно Общия регламент за защита на данните.

Спорът за личните данни стигна до Административен съд – Враца, който подкрепи аргументите на колекторската фирма, че продължава да съществува легитимен интерес за обработка на данните на гражданина.

Аргументите на върховните съдии

Върховните съдии Анна Димитрова (председател на състава и докладчик), Илиана Славовска и Тинка Косева обаче отхвърлиха аргументите на съда във Враца, че все още съществува необходимост от обработване на личните данни на гражданина.

Те посочиха, че е неправомерен изводът, че колекторската фирма има възможности за извънсъдебно събиране на задължението, по което е изтекла погасителната давност, тъй като гражданинът ясно е изразил волята си чрез изрично възражение за изтеклата давност.

„Това волеизявление води до отпадане на единствената възможност за събиране на вземането и има за следствие отпадане на легитимния интерес на дружеството, съгласно чл. 6, параграф 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните данни на длъжника“, заключава ВАС.

След това ВАС се произнася и по искането на гражданина, дружеството за събиране на вземания е наложено да спре да предава информацията за този кредит в Централния кредитен регистър (ЦКР) и той да бъде изтрит от регистъра.

„Тези волеизявления довеждат до отпадане и на целите, за които данните му са били събирани и обработвани – събирането на вземането, поради което се прилага хипотезата на чл. 17, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за изтриване на свързаните с него лични данни от администратора „Е. М.“ ООД, за което изменение на кредита същият на основание чл. 10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за гражданина в ЦКР поради необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679“, обясняват върховните съдии.

Те подчертават, че отпадането на задължението на колекторската фирма да предава информация в ЦКР е свързано и с целите на обработката на личните данни на лицата в този регистър – осигуряване на данни за техните кредитни задължения. „При липса на правна възможност за принудително събиране и ясно волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде платено доброволно, е ясно, че липсват основания за последващо предаване на данни за задълженията на гражданина спрямо „Е. М.“ ООД, произтичащи от процесната цесия“, изтъкват върховните съдии.

И допълват, че заличаването на личните данни на мъжа от ЦКР не е от компетентността на дружеството, а на ЦКР.

ВАС отменя отказа на колекторската фирма да заличи личните данни на гражданина и връща преписката със задължителни указания за изпълнение на закона.

Проблемът с изтриването на данните от ЦКР

Централният кредитен регистър (ЦКР) е мястото, където се съхранява информация за всеки, който е взел кредит, със сумата и видът на задължението. Финансовите институции са задължени да предават информация в регистъра всеки месец. Това досие съдържа кредитната история на лицето, от която потенциалните кредитори се информират за текущите и закъсняващите вноски, както и предишните кредити. Информацията в ЦКР е от решаващо значение за гражданския и търговския оборот, тъй като на нея се базират решенията за предоставяне на кредити.

По въпроса дали погасените по давност задължения трябва да се заличават от ЦКР има противоречива съдебна практика. В част от случаите се застъпва мнението, че след като Наредбата за ЦКР (чл. 22) предоставя възможност на длъжника да поиска корекция на данните в ЦКР, няма причина кредиторът да продължава да предава тази информация към БНБ, когато задължението е погасено по давност.

В други случаи се развива тезата, че кредитът не е погасен, а продължава да съществува.

До 2015 г. Наредбата за Централния кредитен регистър предвиждаше специален иск (чл. 24, ал. 4), който се отнасяше до оспорване на данни, съдържащи се за клиент в Централния кредитен регистър. Това обстоятелство беше отразено в информационната система на регистъра, а информацията за наличие на оспорване, както и за влязло в сила съдебно решение по спора, се предаваше на институциите съгласно срока и реда, определени в Наредбата. Този специален иск вече не съществува.

Една от възможностите за длъжника, но само ако разполага с влязло в сила решение, подобно на това на ВАС, при отказ на кредитора да го изпълни, е да ползва процедурата по чл. 304 от АПК и да иска налагане на санкция за неизпълнение на съдебно решение.

Другата възможност е да търси обезщетение за вреди от виновно противоправно поведение на служители на кредитора във връзка с некоректно вписване в Централния кредитен регистър на основание чл. 49, вр. 45 от Закона за задълженията и договорите. Например, дружеството, на което е отказано да води осъдителен иск, с който кредиторът да бъде задължен да коригира информация в Централния кредитен регистър, вече е предявило иск за вреди, като сочи, че заради неверни според него данни в регистъра, му е било невъзможно да получи нов кредит.

Софийският районен съд вече е присъждал обезщетение на гражданин за незаличено от Централния кредитен регистър вземане, чието погасяване по давност е признато по съдебен път (решението по дело 20921/2022 г. на Софийския районен съд виж тук).

На сайта си Българската народна банка заявява следното: „Банките, финансовите институции, платежните институции и дружествата за електронни пари – участници в системата на Централния кредитен регистър, носят отговорност за верността на данните, подадени към регистъра. Само те могат да извършват корекции на собствените си данни. Българската народна банка не извършва корекции и не носи отговорност за информацията, подадена към регистъра от участниците в системата на Централния кредитен регистър“. Следва да се отбележи, че като всички правни субекти, Българската народна банка е задължена да спазва правото на Европейския съюз и съответно носи отговорност за неизпълнение на задължение, произтичащо от него.